Кой би предположил, че закупуване на имот в България би могло да бъде инвестиране в селки училища? Чужди и родни бизнесмени купуват изоставени селски училища в запустелите села на Великотърновска област. Намеренията им са те да бъдат превърнати в старчески домове, почивни станции, хотелски комплекси и др.
Повечето от продадените училища се преустройват в почивни станции, хотелски части или ваканционни селища. В Община Велико Търново четири училища в планинските села Къпиново, Велчево, Войнежа и Нацовци ще бъдат превърнати в средища за туризъм. Те са били продадени през това лято наведнъж на търновски бизнесмен, чието име обаче от местната община не желаят да съобщят. Общата площ на сградите и прилежащата им земя е около 60 хил. кв.м.
В село Разсоха, община Златарица, бившето училище е продадено преди няколко години на британеца Андриан Трим. Сградата там е масивна с разгъната площ от 300 кв.м и 11 дка земя наоколо. Строена е през 60-те години. След като през 1998 г. селското училище било затворено поради липсата на ученици, сградата започнала да се руши. Общинските съветници в Златарица видели в лицето на англичанина Андриан човека, който ще спаси от разрушаване бившето училище и се съгласили да му предоставят сградата за 70 хил.лв. Намеренията на чужденеца, който е рокер, е да превърне бившето школо в модерен хотел за своите мотобратя не само от Острова, но и от цял свят. Рокерите ще идват тук да превземат с мощните си машини околните старопланински височини. Другото намерение на англичанина е да спретне музей на образованието. Засега обаче и това все още си остава само намерение.
В друго златаришко село - Росно, училището за три години е сменило два пъти собственика си. То е престанало да бъде училище още преди 15 години. През 1990 г. е преустроено за почивна станция и се е ползвало от работниците на горнооряховско предприятие. Преди 4 години бившето училище е било продадено на семейство бизнесмени за 24 хил. лв. Те обаче не предприели нищо за възстановяването му. Сега новият му собственик е футболен съдия от Велико Търново, чието бъдещо намерение също е доста странно. Бившият рефер иска да прави в двуетажната масивна сграда старчески дом за богати чужденци.
Хората в селищата, чиито училища са или предстоят да бъдат продадени, реагират по различен начин. Част от тях смятат, че новите собственици ще вземат мерки и ще спасят полуразрушените сгради. Превръщането на бившите средища на просветата в туристически обекти пък ще доведе до нови и свежи инвестиции в забравените от Бога и от управляващите старопланински селища.
Не всички хора обаче мислят така позитивно. По-голямата част от хората в село Хотница са категорично против това бившето училище да бъде продавано, пък било то и на чужденци. "Училището ни е на повече от 140 години. Строено е със средства и личен труд на хора от селото и затова принадлежи на селото. Не може някой от Общината във Велико Търново да си взема решения да го продава без дори да се допита до нас. Не искаме мястото, където ние, нашите родители и деца са попивали знания и са се учили на четмо и писмо, да се разглежда като една инвестиция. Не искаме в бъдеще в училището да се превръща в тузарски хотел за чужденци или друга подобна глупост. Ако сега с лека ръка се лишим от училището си, никога повече няма да привлечем младите хора в селото. Да се ликвидират тези огнища на духовната култура е престъпление. Има предостатъчно свободни общински земи. Нека тях продават, но да не посягат на школото ни", категоричен е Иван Димитров, един от несъгласните. Неговото предложение е бившето училище да се използва като база за студентите, които всяка година провеждат археологически разкопки в селотоили дори като дом за деца и сираци.
Иван Димитров настоява също да бъде проведен референдум сред хората от селото, които трябва да решат дали училището им да бъде продавано или да си остане такова. Другото намерение на г-н Димитров е да изпрати писма до Президента, Премиера, Министерството на образованието и науката и Министерството на културата с искане да не се позволява тяхното училище да бъде изтъргувано.
В търновското село Къпиново местният кмет Петър Петров е внесъл протест в местния общински парламент и до областния управител срещу продажбата на местното училище. В него кметът посочва, че подобна сделка не бива да се извършва без да се вземе и мнението на хората, живеещи в селото, които са строили сградата и са я ремонтирали.
Според кмета Петров най-добрият купувач за бившето селско школо би могъл да бъде някой богат англичанин, който ще съумее да оцени качествата на масивната и здрава сграда и да я използва за нещо наистина стойностно.
Въпреки протестите на хората и кметовете по селата, затворените училищни сгради най-вероятно ще последват примера на останалите духовни средища. В началото на 90-те години читалища и театри масово бяха продадени и превърнати в търговски комплекси, банкови офиси и бинго зали. За съжаление и последните убежища на духовността и знанията ще бъдат превърнати в търговско-комерсиални и хотелско-ресторантьорски обекти.